just talk

 

каза и седна срещу мен

най-дълбоката тишина

която някога е минавала пред прага ми

знам че винаги е била наблизо

и че двете се разбираме без думи

но сега

сега обаче

тя ги искаше

‘трябва да се освободиш от тях, ако ще ме следваш’

винаги съм я слушала

дори и когато

крясъците са били толкова

непоносимо заглушителни

че всеки опит за бягство би се спънал в тях

отвръщах й безмълвно

въпреки тъжните деформирани стъпки

с които предлагах разбиране

а тя кимаше

сякаш одобрително

извръщаше глава

и сочеше вратата

‘аз съм ти нужна точно толкова, колкото да преминеш от другата страна’

защо трябва да го правя

когато никой и нищо не стои там

‘животът трябва да се обърне наопъки, заради възможностите които те очакват’

 

just talk

 

за да не заспят илюзиите, всяко нещо на този свят има цена

дори и тя да е думите, които старателно избягвам

докато времето ги избутва от стената ми

преглътнатите (предна)значения

са най-малкото извинение за отговорността към собственото безразличие

и душата търсеща спокойствие

 

за това

 

just talk

 

каза

и

разпиля съдържанието си

 

 

Мин, ме доведе със своя постинг тук. А тука има 'нещо', наистина. Поздрави за което!

това изискано сдържане на гнева! Оставаш тиха, нежна и мъдра, докато огънят на тези думи ... изгаря :) Много харесах това, мила! Много!

поздрав: http://www.youtube.com/watch?v=GT8ovt1tMOI&feature=related

здравей, ketcakuatl!
благодаря ти!
поздрав и за теб :)

миличка :)
...винаги съм си мислила, че 'нежната' борба е най-безболезнена, дали е така обаче...не зная...:)
поздрава е точно на място!!! благодаря ти!
:)
...това е за теб :)
http://youtu.be/h8BFN9iKkug